сряда, 30 април 2014 г.

Печена агнешка плешка с картофи

Много празници ни се насъбраха. Скоро беше Великден, ето че идва и Гергьовден. Обичам самите  празници и суетата около тях, но не и многото почивни дни.  Учат ме на мързел:)  Не че не съм си заслужила мързела. Не съм кой знае какъв работохолик,  но празниците, празния град и спокойствието ме изнервят. Единственото предимство е, че намирам място за паркиране без проблем:) Тази година отложихме ходенето някъде по не толково приятни причини, като стомашен вирус например. Но това не  пречи да споделя рецепта за печено агнешко по идея на Bon Apetit. За чревоугодниците:)



Необходими продукти:

1,4 кг крехка плешка от младо агне

1 кг пресни дребни картофи
100 гр. масло + 20 гр. разтопено масло за картофите
2 с.л. соев сос
2 с.л. мед
3-4 скилидки чесън
сол на вкус
 3 стръка пресен джоджен
смлян бял пипер (може да го замените с черен или меланж)

150 мл бира
2-3 стръка джоджен


По повърхността на плешката правим дълбоки прорези с  остър нож. Стриваме скилидките чесън с малко сол на паста. Смесваме го добре със 100 гр. меко масло, соевия сос, меда и пипера.
Натриваме хубаво плешката от всички страни и оставяме на страна за около 1 час.

Измиваме добре картофите с четка, по едрите ги разделяме на 2, поставяме ги в тавичка. Посоляваме и поливаме с 20 гр. разтопено масло. Отгоре поставяме агнешката плешка, наливаме бирата, поръсваме с 2-3 стръка пресен джоджен и печем около 2 часа на 160 градуса до готовност. Увеличаваме фурната на 220 градуса и печем още 15 минути докато се получи така желаната коричка.

Върви чудесно с хубаво червено вино и зелена салата.


Приятно изкарване на празниците!

сряда, 23 април 2014 г.

За празниците и пролетта.....

Винаги съм харесвала Великден и Гергьовден. Може би защото са през пролетта. А пролетта е любимият ми сезон. Всичко се събужда, навсякъде млада много зелена тревичка, все още не изгоряла от слънцето и липсват гадните тръни и плевели. Цъфналите дръвчета и мирисът на люляк. Обожавам люляка.  В бащината ми къща пред входът ни имаше огромен люляк, който ме заливаше с аромата си в момента, в който излезех. Струва ми се, че тогава люляците миришеха по-силно от сега:( Обожавам дворовете на съседите с цъфналите цветенца, подредени понякога в изящни редици. Особено лалетата. Имахме съседка, при която всички цветя бяха подредени в стройни редици като войници по видове и цветове- редици лалета, редици зюмбюли, редици нарциси- бели и жълти, винаги поддържани в изряден вид. Обичах да минавам покрай този двор по няколко пъти на ден заради цветята.

Помня до днес и мирисът на прясно опечен козунак преди Великден. Цялата къща се изпълваше с вълшебния аромат на козунака. Спомням си и баба как боядисваше яйцата- около 100 броя да има и за семействата на двете дъщери и сина. Обичах да помагам, да разбърквам боите, да притоплям водата, за да е винаги леко топла, да хваща боята по-добре. След това идваше ред и на зелника- баница от финни точени  кори от ръцете на баба, по средата- плънка от лапад и киселец, които растяха в нейната градина.

Събирахме се семейството и със сестра ми докато не счупехме всички яйца, не ставахме от масата.

Доста години минаха, преди да се реша самата аз да правя козунак. Все още не се получава перфектен, но с всяка изминала година надобрявам:)

Обичам суетнята около тези празници. любопитството на детските очи, за това чии яйца ще са по- красиво боядисани и кой ще счупи най- много яйца. През годините опитвахме разни техники за боядисване. Но тази година при цялата ни предварителна подготовка със събирането на идеи в интернет боядисахме яйцата доста на бързо, и то предимно аз без помощта на тинейджърските вече ръчички. В тази възраст май нямаме мотивация за нищо, камо ли за декориране на някакви си яйца, но това е друга тема....

 Тази година козунакът е по рецепта на Евето Тонева. През последните няколко години козунаците са по нейните рецепти и вкусът им е божествен. Единствено увеличих количеството на захарта- използвах кафява захар 250 гр.
Е, видът му далеч от идеалният, но вкусът си заслужава.