14.

При нас броенето е на обратно. След като баткото имаше рожден ден преди броени дни, ето и че сестра му стана на 14. Страхотна възраст- хем дете, хем жена. Един ден сме мълчаливи и намусени и единствената реплика е "Остааааави меееее!", на другия ден съм принудена да изтърпя три часов монолог на различни теми. Сменя настроенията като времето през март, но това го отдавам на възрастта.

Не разбрах, кога порасна. Още си спомням като дете, което искаше единствено да се забавлява.

Спомням си закачливия поглед като бебе, с който искаше да ми каже "Хайде да си играем".

Спомням си първите стъпки, просто не разбрах кога проходи.

Спомням си нетърпението да ходи на училище. Купихме раницата месеци преди първия учебен ден и до 15 септември я носехме всеки ден на гърба където и да отидем. Празна, разбира се, но нетърпението да ходи на училище беше огромно.

Спомням си вълнението и притеснението при първото изпълнение на пиано на голям сцена в Музикалната академия. Справи се отлично, въпреки че умираше от страх да не обърка пиесата.

Спомням си и първият й турнир по тенис- не се справи много добре, но беше доста нахъсана да спечели.

Изборът между музиката и спорта се оказа тежък. Все пак спортът надделя. Засега.

Бях й обещала торта. Продуктите така или иначе стояха в хладилника. Наложи се да правя в петък късно през нощта след три часовата постановка "Аида" в Софийската опера. Затова си спестих блатовете и я направих с готови.

Необходимите продукти:

3 бр. готови блатове
1 кутия маскарпоне (500 гр.)
1 кутия дуче ди лече (Сгушчонка от руския магазин)
 2 добре узрели банана, пасирани

За украсата:
2 пакета Milka Lila Stix
600 гр. пресни ягоди

 
Разбийте добре маскарпонето с дуче ди лече. Намажете първия блат с получения крем, отгоре добавете половината от пасираните банани и поставете втория блат. Процедурата се повтаря. Поставя се третия блат и го намазваме добре от всички страни с крема. Украсяваме с шоколадовите пръчки. Отгоре украсяваме с ягодите. Ако имате време, може да нарежете ягодите на тънки филийки и да украсите тортата по- добре. Но в 2,00 часа през нощта резултатът е това.

Получи се много лека и вкусна торта.

17

17. За някои това е една чудесна възраст, а за други- опасна.

На 17 вече си преживял първата любов и първата раздяла.

На 17 вече си възмъжал, но си все още дете.

На 17 имаш мнение за всичко и за всеки и знаеш как да го отстояваш.

На 17 забелязваш и най-дребните неща и ги складираш в мозъка си, за да можеш един ден да се възползваш от тях.

На 17 вече си наясно с бъдещето си, но все още се колебаеш.

На 17 имаш първата си официална работа, която ти харесва. Късметлия си. Други цял живот работят нещо само за препитание, без да им харесва.

На 17 вече си преживял много, но и още много пъти по много ти остава да преживееш.

На 17 си, а аз още си спомням до най-малката подробност раждането ти, първите крачки, първата думичка, опитите ти да командваш всички и всичко, първият нареден пъзел, когато беше още на 2, първото лего, когато беше вече на 3. Цялата колекция от лего и пъзели се пази още и на 17 все още се разтоварваш с тях.

На 17 си, а аз си спомням  още книжката "Горската гара", която ти четях по 5 пъти на ден и все още  знам началните куплети наизуст. Чакаше с нетърпение да се научиш да четеш, за да не ти мънкаме, четейки поредната книжка.

На 17 си и си ми опора в най-тежките моменти. Мога да разчитам на теб за всичко и по всяко време.

На 17 си и в момента представяш първата си официална презентация в училище. Успех!

Благодаря ти, Саши, за прекрасните 17 години, прекарани с теб!

Честит рожден ден, миличък!
Много те обичам!

 Тук трябваше да има рецепта и снимка на торта.  Но поради вчерашната официална вечеря с твоите работодатели, продуктите за тортата останаха в хладилника:(

Докога така.....

Не мислех в този блог да пиша неприятни неща, но не мога да се въздържа. От години не купувам вестници, почти не гледам и телевизия. Не съм в час с риали форматите и звездите, бълвани от тях. Но преди дни съвсем случайно обядвайки в кварталното ресторанче се загледах в "Шоуто на Слави" (от години съм обявила бойкот на това предаване), в което Слави се оплакваше, че търсейки партньорка на г-н Андреев, са се появили служители от Инспекцията на труда и Агенция за закрила на детето за да проверят, дали не ги експлоатира и при какви условия работят. Тогава се замислих в каква смахната държава живеем. В Холивуд дали проверяват киностудията дали не експлоатират децата-звези, голяма част от тях милионери още на крехка възраст.

Говорим за отчайващо голям процент на безработицата при младежите до 29- годишна възраст. Но не говорим, че голяма част от тях нямат никакви трудови навици. Получавала съм автобиографии на младежи, които за 2-3 години са сменили повече фирми, в които са  работили, отколкото аз през моя 20+ трудов стаж. Обясненията са различни. Започват от "Шефът ми е такъв тъпънар", " Как па ще ми казват с какви дрехи да ходя (явно във фирмата има установен дрескод)", до   "Аз за тия пари от къщи няма да изляза....". И няма как тези младежи да имат трудови навици. Излизайки от училище, някои от тях влизат в университети, други искат да си починат (не знайно от какво). Предпочитат да киснат в кафетата, да ходят на море (като че ли през останалия им живот няма да имат възможност да отидат). Така след година- две инерцията да правиш "нищо" ги превзема. И тази част от младежите не е никак малка. Нямат нужната квалификация, отказват да продължават да учат, искат голяма заплата, (по възможност- четири цифрена), за да ходят на работа, разчитат на мама и тате за издръжката.

За това голяма вина имат държавата, както и семейството.

За да назнача моите деца (и двете под 18 години) да работят в семейната фирма, трябва да искам разрешение от Инспекцията на труда за това, при което ще ме скъсат от проверки, дали не експлоатирам собствените си деца. А как да им покажа как се изкарват парите, които  искат за нови телефони, таблети и разни други екстри? Синът ми е почти 17- годишен и е нает чрез училищего си да работи по един проект. Интересно дали Инспекцията на труда ще се появи в къщи или в училище да проверява, дали неговите работодатели не го експлоатират? Сега си давам сметка, че от както работи ( срещу заплащане) е станал много дисциплиниран, организиран, внимателно планира времето си, на всичкото от горе си повиши и успеха в училище! Явно стимулът и мотивацията да прави нещо смислено си казва думата:)  По- добре ли е децата ни да киснат в кафетата  и дискотеките (а през ваканцията са пълни с нищо неправещи младежи), вместо от малки да им създадем трудови навици и самочувствие, че могат сами да се справят с живота си.

Много от младите момичета, не намирайки работа или работата им е зле платена, се решават да  излязат в майчинство. Така разчитат на социалната система. Агенцията по заетостта излезе с гръмки изказвания, как чрез европрограмите ще пребори младежката безработица. Към момента активни програми за наемане на безработни младежи до 29- годишна възраст няма. Няма и разчет от държавните институции за причините , водещи до тази безработица. За калпавата и закостеняла образователна система никога няма достатъчно пари да се реформира. Отделно колко безмислени реформи бяха направени  е друга тема.....

Сегашната система в България е такава, че работещите издържат неработещите и пенсионерите. С такова законодателство и безхаберие от страна на държавата относно младежката безработица и причините, довели до нея, се чудя, на старини моята пенсия кой ще я изкарва с тези поколения от нетрудещи се младежи и малцинства, живеещи предимно от помощи.

Вина за това имаме и ние-родителите. Много родители насърчават безработните си деца "За тия пари не си струва да излезеш от къщи". Скоро попаднах на статия за 16- годишно момиче, което на 20 години вече е милионер (това е в Америка, разбира се). Родителите й казали, че ако иска кола, трябва да започне да работи нещо и да изкарва сама парите си. На 16- години прави он-лайн магазин, в който продавала бижута, направени лично от нея. В момента за нея работят над 1000 дизайнера на бижута, които се произвеждат в няколко фаблики в Азия и са истински хит сред младежите в цял свят. Това е един семпъл пример, идващ от една друга страна с един друг пазар на стоки и услуги, но показва начина, по който много семейства от "западните" страни възпитават децата си.

Толкова богата държава ли сме, за да си позволяваме цели поколения от неработещи граждани, разчитащи на парите на кака/мама/леля от чужбина или на помощи. Много от тях се включват в различни нелегални схеми за изкарване на "лесни" и "бързи" пари, много често завършващи с досиета в полицията или арест. От година политиците се карат, плюват, обвиняват, чакат бъдещи инвеститори, нищо не правят за подобряване на положението на неработещите българи, галейки с перце малцинствата, които срещу жълти стотинки им осигуряват необходимите гласове. През това време неработещите българи се увеличават. Младежите все по-трудно си намират работа. Бизнесът все по-трудно си намира необходимия квалифициран, лоялен, мотивиран млад персонал. Инспекцията по труда и разните други агенции за контрол все по-често проверяват и наказват малкото добре работещи и печелещи фирми, осигураващи работни места.

Докога така.....