петък, 27 декември 2013 г.

Честита Коледа!







Честита Коледа! Желая на всички вас много здраве, усмивки, спокойствие и нови вдъхновения!

P.S Ще ме извините за закъснялото пожелание, ама тази година за всичко и навсякъде закъснявам:)

Бях предвидила рецепта за баклавички с локум, но не успях да обработя снимките:( Така, че и с рецептата закъснях!

събота, 21 декември 2013 г.

Три дни преди Коледа и треска за опаковки

Наближава Коледа, но коледното настроение съвсем се изпари. Може би се дължи на топлото време от вън и липсата на сняг:( След дни на предколедна подготовка, печене на коледни сладки ( които така и не оцеляха:), украса на дома дойде ред и на подаръците. До миналата година опаковането на подаръци ми се струваше много досадна работа, затова се доверявах на момичето от цветарския магазин до нас.Тази година реших да се справя сама с подръчни средства. Идеите са от интернет. Ето част от моите подаръци:

Ето тук и тук може да видите интересни начини за опаковане и полезни неща за принтиране.

Ето още интересни идеи от интернет:

Източник: liagriffith.com/


Източник: scandifoodie

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Коледни подаръци

интернет.По принцип Коледа е любимият ми празник. Обичам го заради суетенето в кухнята в опити и експерименти с нови рецепти, декорирането на дома, елхата, опаковането на подаръци. Още от началото на ноември правя списък с подаръци за близките и до празниците имам достатъчно време да се организирам. Обикновено в писмата до Дядо Коледа присъстват плейстейшъни /колекцията  от PS1 и PS2 отдавна хваща прах, нищо че сега сме си поръчали PS-4/, нови модели телефони, ел.уреди и кухненски пособия. Единственият минус на Коледа е лудницата в магазините в  седмиците преди празника.Тази година реших да си спестя ходенето в Мола, Джъмбо и подобни и част от подаръците да направя сама. Ето някои от тях. Липсва само снимков материал за печените бадеми с розмарин и кутия с коледни бисквити, които бяха настървено изядени преди да сложа табелата "Не пипай. За снимане и подаряване":( Дори опаковката от целофан и специалната кутия за сладките не ги спаси.Тези подаръци ще трябва да направя отново.

* Свещ с дрешка
Идеята е от интернет- сигурно ви е направило впечатление през последните години модата в обличането на предмети в плетени дрешки


* Рецептурник
Преди време Руми даде една прекрасна награда на една прекрасна дама. Тогава ми хареса идеята за такъв рецептурник. След първия нескопосан опит, който остана за мое лично ползване, се надявам този подарък да се хареса. Дамата, за който е предназначен, е изключителен готвач и е № 1 в класацията за готвачи на моите деца.
Използвах тетрадка със спирала (от по-издържливите спирали, за да не се разкъсат) за 2,50 лв., разноцветни картони и панделка. От вътрешната страна има джоб, в който съм сложила картонче с мерни единици на най-основните продукти от Супичка.



* Чаени свещички с дантела

Идеята също е от интернет.


понеделник, 9 декември 2013 г.

Ръжени коледни сладки

Наближава Коледа и отвсякъде във форумите и списанията надничат джинджифилови човечета, елхички, звездички и т.п. Вярвам, че всяко семейство си има любима рецепта за коледни джинджифилови сладки. Още щом видях тази рецепта, знаех че ще ми хареса. Миналата година я направих няколко пъти, а успях да опитам 1-2 сладки- останалите бяха унищожени моменталически от децата.

 

Необходими продукти:

125 гр. масло
85 гр. рафинирана захар
100 мл мед
2 ч.л. смляна канела
1 ч.л. смлян джинджифил
1/2 ч.л. смлян карамфил
1 яйце
250 гр. ръжено брашно
1 ч.л. бакпулвер

В приготвянето няма нищо сложно.
Смесете маслото, захарта, меда и подправките в касерола. Сложете на котлона, оставете да кипне и след това охладете.

След като сместа се охлади, прибавяте яйцето. Отделно смесвате брашното с бакпулвера и прибавяте към сместа. Разбъркайте до гладка смес, увийте във фолио и оставете в хладилника за няколко часа.

Извадете тестото, навийте го на руло и го нарежете на дискове. Целта е да работите  с тестото на части, защото бързо омеква.
Взимате един диск, разточвате кора с дебелина около 1 см. Изрязвате формички и нареждате в  покрита с пекарска хартия тава. Печете в предварително загрята на 20 градуса фурна 8 минути. Краищата трябва леко да са златисти, а сърцевината да е мека на пипане. Когато изстинат, се втвърдяват допълнително.

Съхранявайте ги в метална кутия. Издържат няколко седмици.

неделя, 8 декември 2013 г.

Коледни венци и една рецепта...

Всяка година купувам нова коледна украса. Тази година реших повечето неща да направя сама.
Няколко пъти съм била по това време на годината в северноевропейски страни и ми е правило впечатление, че на всяка врата и прозорец има закачени коледни венци  и украси, които създават много празнично настроение, дори и в местенца, далеч от огромните и разкошно украсени витрини на магазини и офиси или уличната украса. Вярно е, че коледния венец е католически ритуал в дните преди Коледа, наречени "Адвент", но пък създава такова празнично настроение.... Тази година избрах да направя по-нестардантен коледен венец, но внасящ невероятен уют у дома.

Нуждаете се от прежда, игли за плетене (моите са № 7). Изплитате правоъгълник с ширина 16 см (при моята прежда това са 20 бода) и дължина 1,00 м. Необходими са още няколко клонки от леска и канап, с помощта на който увивате клонките на венец. За да изравня дебелината на венеца, допълнително го увивам в домакинско фолио за свежо съхранение, така че там, където е по-тънък венеца- напластявам повече фолио. целта е да се получи равномерно дебел венец. След това увиваме около обръча изплетения правоъгълник и стърчащите крайчета внимателно пришиваме. Украсявате по ваш избор. Прикрепила съм шишарките и плодчетата шипки с топъл силикон.


 В тон с венеца и една рецепта.

В менюто ми отдавна не присъстват колбаси, особено кренвирши. Но тази рецепта е много вкусна- бутер тесто, нещо за намазване и кренвирши- идеален хот-дог .


Необходими продукти:

1/2 пакет бутер тесто
18 бр. малки вурсчета- аз използвах "Мини кренвирши" на Тандем (20 бр. опаковка)

За намазване преди завиване на хот-догчето:

дижонска горчица
маслинова паста

Може да добавите лютеница, песто или друго, което ви харесва.

За намазване преди печене:

1 разбит жълтък
белен сусам

Няма нищо сложно.  Както се сещате- нарязваме бутертестото на ленти с ширина по-малка от тази на кренвирша (при мен- 3,50 см).Междувременно сме загряли фурната на 200 градуса. Поставяме с върха на лъжичка/виличка желаната плънка, поставяме кренвирша и завиваме на руло. Намазваме крайчетата на мини рулото с малко вода и притискаме да се запечати добре.В случая съм редувала един мини-хот дог с маслинова паста, следващия- с дижонска горчица.
Постиламе тава с хартия за печене. Отделно изрязваме кръг с диаметър 20 -22 см с помощта на чиния от хартия за печене. Поставяме кръга върху тавата и върху него редим мини кренвиршчетата във формата на венец. Целта е да се получи равномерно подреждане на кренвиршите, каято между тях се оставя малко разстояние, така че при печене да се допрат плътно, без да се притискат много едно към друго. При кръг с диаметър 20 см, събрах общо 18 вурсчета. Намазваме венеца с разбития жълтък и поръсваме с белен сусам. Печем около 18-20 мин. Не трябва да се пекат дълго, защото има опасност кренвиршите да се разпаднат.

Да ви е вкусно!

петък, 4 октомври 2013 г.

За почивките по женски.....

Странно лято. Не разбрах кога започна, а то свърши. Отлетя. Тази година не ми беше до резервации за почивки, уточняване на маршрути, приготвяне на багажи, но понякога набързо стегнат куфар може да донесе много и неочаквани емоции. Може би защото не очакваме много. Внезапно са дъщеря ми решихме да тръгнем на море. Ей така, набързо, само двете, по женски.  Ей тука, наблизо, има няма 300 км от София. С намерението за 3-4 дни. Останахме 10. И не ни се тръгваше обратно... В началото бяхме една майка с дъщеря-тинейджър с всичките й лудости и настроения. Оказа се, че 13 е доста интересна възраст- нито дете, нито жена. Или и от двете по-малко. Тя е доста емоционална и романтична от малка, но това лятото красотата на залезите я вълнуваха по-малко по- различен начин, един час и 36 минути й трябваха да реши кой бански не я прави дебела или да мята по едно око на красивия сервитьор, докато чатеше с телефона си. В същото време изгледахме всички серии на "Ледена епоха" и "Мадагаскар", някои от тях на чист гръцки, без да знаем и думичка от езика, както и "Багоган" и приключенията на Том и Джери. Голямата полза беше да разбере неудобството от това да не знаеш езици, не че е има проблеми с ученето до този момент. Друго си е , когато отсреща те разбират, или когато ти разбираш какво си говорят около теб.


Снимките не са върхът на фотографското изкуство, но са нейно дело. Доста е запалена по фотографията и определено този път снима неща, които преди не биха й направили впечатления. Акцентът, естествено, са залезите.


















понеделник, 6 май 2013 г.

Христос Воскресе!






Честити светли празници на всички! 

Позагубих се напоследък, но определено не ми беше до снимки или писане. Надявам се вече животът да спре да ми поднася неприятни изненади. Искам малко почивка, господи:)

От две-три години правя козунаците за Великден сама. Тази година беше по рецептата на Ева и признавам, че по-лесен козунак  не съм правила (замесих го на ръка, без помощта на хлебопекарната). Замених само пудрата захар с кристална, тъй като тази, която имах, ми се стори, че не е много сладка. Ако имате качествена пудра захар- използвайте нея.





петък, 8 март 2013 г.

Жена с главно "Ж"

Пак закъснях. Не съм чула алармата на часовника. Още сънена намъквам бързо дънки, риза и шал, изпивам всекидневната доза лекарства и излитам. Спирам на първата бенциностанция- горивото е на нула. Връхлитам при касиерката, плащам, поздравявам с празника и след 3 секунди съм отново в колата. Мамка му, снощи измих колата, а бензиджията решил да ми измие предното стъкло, защото му се видяло мръсно, само го е замазал и почти нищо не виждам,а чистачките още повече го зацапаха. Рано сутринта няма много трафик и имам време, шофирайки, да си наредя програмата. Предиобяд- ясно, в болницата с поредната терапия. Най-лошото на терапията е чакането, поне ще свърша малко служебна работа по телефона, за да си спестя ходенето в офиса. След това- в първия супермаркет за френско вино, френски сирена, орехово олио, риба. Днес е 8-ми март, но ще изненадам домашните в къщи с изискани блюда- източник - книгата "Обяд в Париж" на Елизабет Бард- увлекателен любовен разказ, изпъстрен с чудесни и лесни рецепти (вече съм направила някои). Само следобяд много да не ми се спи, че терапията е такава (как можа да се падне точно Днес?). Стигнах почти навреме- редицата вече беше голяма. Идва моят ред, поздравявам лаборантките с празника- в началото на работния ден, а вече са изнервени. Започват вече да се усмихват и за миг забравят за работата си. Всички сме изнервени, защото има много хора,  а бумащината и бюрокрацията са с отчайващи размери. Прави ми впечатление възрастна двойка- той на 76 години, и тя горе-долу на толкова, покуцвайки след него с патерицата. В случая той е болния, а тя- стожера, нагърбил се с отглеждането на едно възрастно дете- държи го за ръка, гали я и му говори нежно. При нужда отива за картона, реди при доктора, взима му изследванията, вади от чантата си сандвич, увит във весник и му настоява да го изяде като на малко дете, докато той през цялото време чете вестник. Подарил й е за празника зюмбюл в целофан и тя си го стиска.Сладури са. Замислих се. Идва време и децата поемат по своя път, понякога остават покрай нас, а друг път- на другия край на света. Истинската връзка и истинската любов не се ли появава точно тогава, когато децата са се отделили, единият партньор е грохнал от старостта  или е с разклатено здраве, нужните средства за лекарства понякога надвишават половината му пенсия, няма я младежката енергия и няма кауза, за която да се бори, живее ден за ден, а другият се грижи за него най-всеотдайно, все едно човекът до него е най- голямото му богатство, което има. Какво ли ще стане един ден с нея, ако той си отиде или обратното. Как ще преживеят този обрат на съдбата? Ужас....Какви са тези мисли днес!!!
 Наближава обяд, а още съм там. Телефонът започва да звъни не само за поздравления за празника. Графикът ми за утре вече е пълен, нищо че е събота (поредната работна събота). Има създадена добра организация и сестрите са като навити на пружина като войници. Поздравявам ги с празника, нямат много време да ми отговорят със същото, но са много мили. Идва шефа на болницата- нов е от няколко дни и поздравява всяка една сестра  лично.Поднася им лично цветя. Това ги прави още по-всеотдайни и мили и хвърчат като пчелички. Днес се работи без напрежение, скандали или разправии. Доволна съм, че не успяха да съсипят празника ми. Летя със 100 км/ч към къщи на другия край на София. Спи ми се от лекарствата. Спирам в кварталния супермаркет- френско сирене, плодове, риба, готово тирамису,  българско вино (мамка му тук не продавали френско)- всичко е по план. Вече започва  много да ми се спи. Плащам и касиерката ми подаравя карамфил- днес по случай празника в магазина подаряват карамфили на всички дами. Усмихвам се. Имам истинско празнично настроение и ще простя, че нямат френско вино. Единственото нещо, което искам точно в този момент е да спя. Но ще трябва да подготвя и вечерята. В къщи ме чака  малка цветна саксия с нарциси.Обожавам ги.  Не се стърпявам, преминавам на бързо през Скайпа и Фейса да поздравя приятелки. Веднага попадам на Мария, грабна ме снимката от статията и самата Жена. И самата кратка историйка как жената цепи сама дърва, а покрай нея малкото й дете. Дали има кой да й каже, че е красива, че я обича, да й подари зюмбюл в целофанче или откъснат цвят иглика от близата поляна. Имам приятелка, която всяка година повтаря на мъжа си, че тя не  е която и да е и не може да й се подаряват някакви си измислени букетчета с целофанчета, а огромен букет рози- най-добре 100 на брой и червени. За нея това е любовта. И за Св.Валентин също, а рождения ден само ако го забрави.......

На всички истински и всеотдайни Жени- Честит 8-ми март! Мили жени, бъдете себе си, мили и всеотдайни, но напомняйте и на мъжете покрай вас, че заслужавате дори едно малко откъснато кокиче или цветенце в целофан.
Снимка: Wohnideen

сряда, 2 януари 2013 г.

За края и началото....

 Честита Нова Година!
Не съм от хората, които в края на годината си правят равносметка на отминаващата и планове за следващата. Защото не е нужно да идва края на годината или края на света, за да си правиш равносметка. Правя си я правя всеки ден,седмица, месец. Както и плановете. Но за отминалата с радост мога да споделя:
1. че засега се справям успешно със застигналите ме здравословни проблеми (нали здравето е на първо място- разбираш го, когато сериозно се разклати:)
2. че за сега се справям успешно с двама върли тинейджъри, които имат своето мнение за всичко по всяко време и на всяко място. Добри са децата и се справят чудесно в училище (което ние, майките, винаги искаме)
3. че се справям засега успешно и с ролята на мъжко момиче
4.че открих различни хобита, благодарение на моите колеги- блогъри. Благодаря на Тони, че ме включи в проекта "Предай нататък", както и че ме запали по правенето на картички, както и на Руми, за нейните прекрасни снимки и лесни идейки за декорации.
5. че съм спряла да си обещавам неща, които да започна "утре" или нямам намерение на направя
6. че съм спряла да оставям несвършената работа "за утре"
7. че не ме плашат никакви бюрократични, технократични и всякакъв подобен род пречки, нито земетресения
8. и най- накрая, но най- важното- установих, че все повече вярвам в себе си. За всичко.

Какво не успях да направя?
1. да съм редовно пишеща тук.
2. изоставих проекта 365, който започнах точно преди година,поради технически причини (е, намерих си оправдание)
3. да направя околоевропейско пътешествие.

За сега не си ги обещавам за 2013 година. Просто вярвам, че ще ги направя (е, поне част от тях:).

И най- накрая:
Пожелавам си една  по-ползотворна, здрава и спокойна 2013 година, изпълнена с вдъхновения и впечатления, но малко по-скучна от 2014 година.
Пожелавам същото и на вас!