Показват се публикациите с етикет празници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет празници. Показване на всички публикации

сряда, 30 април 2014 г.

Печена агнешка плешка с картофи

Много празници ни се насъбраха. Скоро беше Великден, ето че идва и Гергьовден. Обичам самите  празници и суетата около тях, но не и многото почивни дни.  Учат ме на мързел:)  Не че не съм си заслужила мързела. Не съм кой знае какъв работохолик,  но празниците, празния град и спокойствието ме изнервят. Единственото предимство е, че намирам място за паркиране без проблем:) Тази година отложихме ходенето някъде по не толково приятни причини, като стомашен вирус например. Но това не  пречи да споделя рецепта за печено агнешко по идея на Bon Apetit. За чревоугодниците:)



Необходими продукти:

1,4 кг крехка плешка от младо агне

1 кг пресни дребни картофи
100 гр. масло + 20 гр. разтопено масло за картофите
2 с.л. соев сос
2 с.л. мед
3-4 скилидки чесън
сол на вкус
 3 стръка пресен джоджен
смлян бял пипер (може да го замените с черен или меланж)

150 мл бира
2-3 стръка джоджен


По повърхността на плешката правим дълбоки прорези с  остър нож. Стриваме скилидките чесън с малко сол на паста. Смесваме го добре със 100 гр. меко масло, соевия сос, меда и пипера.
Натриваме хубаво плешката от всички страни и оставяме на страна за около 1 час.

Измиваме добре картофите с четка, по едрите ги разделяме на 2, поставяме ги в тавичка. Посоляваме и поливаме с 20 гр. разтопено масло. Отгоре поставяме агнешката плешка, наливаме бирата, поръсваме с 2-3 стръка пресен джоджен и печем около 2 часа на 160 градуса до готовност. Увеличаваме фурната на 220 градуса и печем още 15 минути докато се получи така желаната коричка.

Върви чудесно с хубаво червено вино и зелена салата.


Приятно изкарване на празниците!

сряда, 23 април 2014 г.

За празниците и пролетта.....

Винаги съм харесвала Великден и Гергьовден. Може би защото са през пролетта. А пролетта е любимият ми сезон. Всичко се събужда, навсякъде млада много зелена тревичка, все още не изгоряла от слънцето и липсват гадните тръни и плевели. Цъфналите дръвчета и мирисът на люляк. Обожавам люляка.  В бащината ми къща пред входът ни имаше огромен люляк, който ме заливаше с аромата си в момента, в който излезех. Струва ми се, че тогава люляците миришеха по-силно от сега:( Обожавам дворовете на съседите с цъфналите цветенца, подредени понякога в изящни редици. Особено лалетата. Имахме съседка, при която всички цветя бяха подредени в стройни редици като войници по видове и цветове- редици лалета, редици зюмбюли, редици нарциси- бели и жълти, винаги поддържани в изряден вид. Обичах да минавам покрай този двор по няколко пъти на ден заради цветята.

Помня до днес и мирисът на прясно опечен козунак преди Великден. Цялата къща се изпълваше с вълшебния аромат на козунака. Спомням си и баба как боядисваше яйцата- около 100 броя да има и за семействата на двете дъщери и сина. Обичах да помагам, да разбърквам боите, да притоплям водата, за да е винаги леко топла, да хваща боята по-добре. След това идваше ред и на зелника- баница от финни точени  кори от ръцете на баба, по средата- плънка от лапад и киселец, които растяха в нейната градина.

Събирахме се семейството и със сестра ми докато не счупехме всички яйца, не ставахме от масата.

Доста години минаха, преди да се реша самата аз да правя козунак. Все още не се получава перфектен, но с всяка изминала година надобрявам:)

Обичам суетнята около тези празници. любопитството на детските очи, за това чии яйца ще са по- красиво боядисани и кой ще счупи най- много яйца. През годините опитвахме разни техники за боядисване. Но тази година при цялата ни предварителна подготовка със събирането на идеи в интернет боядисахме яйцата доста на бързо, и то предимно аз без помощта на тинейджърските вече ръчички. В тази възраст май нямаме мотивация за нищо, камо ли за декориране на някакви си яйца, но това е друга тема....

 Тази година козунакът е по рецепта на Евето Тонева. През последните няколко години козунаците са по нейните рецепти и вкусът им е божествен. Единствено увеличих количеството на захарта- използвах кафява захар 250 гр.
Е, видът му далеч от идеалният, но вкусът си заслужава.




понеделник, 9 декември 2013 г.

Ръжени коледни сладки

Наближава Коледа и отвсякъде във форумите и списанията надничат джинджифилови човечета, елхички, звездички и т.п. Вярвам, че всяко семейство си има любима рецепта за коледни джинджифилови сладки. Още щом видях тази рецепта, знаех че ще ми хареса. Миналата година я направих няколко пъти, а успях да опитам 1-2 сладки- останалите бяха унищожени моменталически от децата.

 

Необходими продукти:

125 гр. масло
85 гр. рафинирана захар
100 мл мед
2 ч.л. смляна канела
1 ч.л. смлян джинджифил
1/2 ч.л. смлян карамфил
1 яйце
250 гр. ръжено брашно
1 ч.л. бакпулвер

В приготвянето няма нищо сложно.
Смесете маслото, захарта, меда и подправките в касерола. Сложете на котлона, оставете да кипне и след това охладете.

След като сместа се охлади, прибавяте яйцето. Отделно смесвате брашното с бакпулвера и прибавяте към сместа. Разбъркайте до гладка смес, увийте във фолио и оставете в хладилника за няколко часа.

Извадете тестото, навийте го на руло и го нарежете на дискове. Целта е да работите  с тестото на части, защото бързо омеква.
Взимате един диск, разточвате кора с дебелина около 1 см. Изрязвате формички и нареждате в  покрита с пекарска хартия тава. Печете в предварително загрята на 20 градуса фурна 8 минути. Краищата трябва леко да са златисти, а сърцевината да е мека на пипане. Когато изстинат, се втвърдяват допълнително.

Съхранявайте ги в метална кутия. Издържат няколко седмици.

неделя, 8 декември 2013 г.

Коледни венци и една рецепта...

Всяка година купувам нова коледна украса. Тази година реших повечето неща да направя сама.
Няколко пъти съм била по това време на годината в северноевропейски страни и ми е правило впечатление, че на всяка врата и прозорец има закачени коледни венци  и украси, които създават много празнично настроение, дори и в местенца, далеч от огромните и разкошно украсени витрини на магазини и офиси или уличната украса. Вярно е, че коледния венец е католически ритуал в дните преди Коледа, наречени "Адвент", но пък създава такова празнично настроение.... Тази година избрах да направя по-нестардантен коледен венец, но внасящ невероятен уют у дома.

Нуждаете се от прежда, игли за плетене (моите са № 7). Изплитате правоъгълник с ширина 16 см (при моята прежда това са 20 бода) и дължина 1,00 м. Необходими са още няколко клонки от леска и канап, с помощта на който увивате клонките на венец. За да изравня дебелината на венеца, допълнително го увивам в домакинско фолио за свежо съхранение, така че там, където е по-тънък венеца- напластявам повече фолио. целта е да се получи равномерно дебел венец. След това увиваме около обръча изплетения правоъгълник и стърчащите крайчета внимателно пришиваме. Украсявате по ваш избор. Прикрепила съм шишарките и плодчетата шипки с топъл силикон.


 В тон с венеца и една рецепта.

В менюто ми отдавна не присъстват колбаси, особено кренвирши. Но тази рецепта е много вкусна- бутер тесто, нещо за намазване и кренвирши- идеален хот-дог .


Необходими продукти:

1/2 пакет бутер тесто
18 бр. малки вурсчета- аз използвах "Мини кренвирши" на Тандем (20 бр. опаковка)

За намазване преди завиване на хот-догчето:

дижонска горчица
маслинова паста

Може да добавите лютеница, песто или друго, което ви харесва.

За намазване преди печене:

1 разбит жълтък
белен сусам

Няма нищо сложно.  Както се сещате- нарязваме бутертестото на ленти с ширина по-малка от тази на кренвирша (при мен- 3,50 см).Междувременно сме загряли фурната на 200 градуса. Поставяме с върха на лъжичка/виличка желаната плънка, поставяме кренвирша и завиваме на руло. Намазваме крайчетата на мини рулото с малко вода и притискаме да се запечати добре.В случая съм редувала един мини-хот дог с маслинова паста, следващия- с дижонска горчица.
Постиламе тава с хартия за печене. Отделно изрязваме кръг с диаметър 20 -22 см с помощта на чиния от хартия за печене. Поставяме кръга върху тавата и върху него редим мини кренвиршчетата във формата на венец. Целта е да се получи равномерно подреждане на кренвиршите, каято между тях се оставя малко разстояние, така че при печене да се допрат плътно, без да се притискат много едно към друго. При кръг с диаметър 20 см, събрах общо 18 вурсчета. Намазваме венеца с разбития жълтък и поръсваме с белен сусам. Печем около 18-20 мин. Не трябва да се пекат дълго, защото има опасност кренвиршите да се разпаднат.

Да ви е вкусно!