неделя, 26 август 2012 г.

Moleskine@

Отдавна го чаках..... Пресмятах седмиците, чудех се къде е и когато онази вечер получих e-mail, че е моя ред, вече нямах търпение!
 В главата си имах няколко идеи за техниката, цветовете, най-общо изгледа, бях започнала да подготвям предварително материали, но.... Винаги има едно "но"- правиш едни планове , а на края резултата е съвсем различен:) Първо мислех да е в синьо, онова хубаво наситено синьо като на Ками, но като видях, че ме е изпреварила:) с цвета, реших да е декупаж, но накрая стана нещо различно. Цялата идея дойде от надписа върху една тениска на Esprit, която си купих миналата година. Реших, че е много подходяща  за този проект и така се получи това:






Вие ще кажете дали ви харесва. Приемам всяка конструктивна критика, така че не ми спестявайте нищо:)
Благодаря на Тони за този проект "Предай нататък". Искам да видя целия проект в готов вид. До тук страничките са страхотни. Ако знаете на живо колко са чудесни:)

Хубав уикенд!

четвъртък, 16 август 2012 г.

Цитрусов сок

Това е една от онези рецепти, които не представляват кой знае какъв кулинарен шедьовър, но пък се приготвят страшно лесно и почти веднага стават любими. А и могат да се приготвят целегодишно.
И така, необходими са ви:
1 портокал (по възможност био)*
1 лимон (по възможност био)
300 гр. захар
1,5 литра  вода

 Цитрусовите плодове измивате хубаво с четка и ги поставяте в камерата да замръзнат за около 5-6 часа. След това ги настъргвате на едро ренде заедно с кората, сипвате захарта (като количеството може да намалите или увеличите- при мен се получи не много сладък сироп) и доливате вода в съотношение захар: вода 1:4. Оставяте в хладилника да престои 24 часа. След това прецеждате през финна цедка или, най-добре, с тензух.
Наливате сока в кана с много лед и готово.
Не зная колко траен е сока, защото у нас не се задържа за дълго:)

* Количеството на цитрусите може да е по ваш вкус- 2 портокала и 1 лимон или 1 портокал и 2 лимона или само 2 портокала. Ако опитвате с грейпфрут, мой съвет е, след като го извадите от камерата, да го оставите за 5-6 минути да се отпусне и да обелите кората и бялата ципа, доколкото е възможно. Едва тогава го рендосайте.
Не изхвърляйте рендосаните плодове- от тях можете да направите желе или сладко.

вторник, 31 юли 2012 г.

Продължение.........

Продължавам опитите във фотографското изкуство (как сериозно звучи, а:). И днес няма да има рецепта, но обещавам да се реванширам:)




Е, отново напомних за себе си за втори пореден ден:)

неделя, 29 юли 2012 г.

Нещо като анкета.....

Как се справяте със стреса?
Да, това звучи като част от анкета. Само че аз няма да правя такава, а искам да размишлявам относно това, как релаксираме.
Много хора, чувайки думата "релакс" си представят СПА процедури, излежаване по цял ден на някой плаж, красиви изгреви и залези на брега на морето... Да, това е хубав начин да релаксираш един или два пъти в годината, но как релаксирате ежедневно?
От година и малко намирам време да се ровя из интернет пространството и ми направи впечатление, че много хора намират начин да релаксират, правейки блогове и лични сайтове. Все по-често намирам там местенца, които ме зареждат по някакъв начин с прекрасни снимки, весели постинги, сериозни размисли. Някои залагат на интересните и вкусни рецепти, други- на фотографията и имат наистина страхотни снимки, по нищо не отстъпващи на тези в Нешънъл Джеографик например, трети- залагат на изкуството да правят картички чрез скрапбук (ох, дано го написах правилно и благодаря на Тони, че ме запали по това хоби), четвърти- намират разтуха чрез страхотните приказки, които ни разказват, пети- чрез модата.
 Някои превръщат хобито си във втора професия и аз искрено им се възхищавам на енергията, с която ни зареждат ежедневно (на мен енергията ми стига само от офиса до дома, където много често със сетни сили трябва да приготвям вечеря, пиша домашни с двамата тийн, да подредя къщата и да се добера до леглото след полунощ, прелиствайки в ума си задачите за следващия ден..).
А как релаксирам аз?
Ами този блог беше създаден с цел релакс. Чрез него преоткрих много други блогове и сайтове, от които научих много неща, намерих интересни гледни точки, страхотни снимки, което ме накара да се науча много- как се правят картички и тефтерчета чрез скрапбук, как да снимам ястието и как да обработвам снимкити ( благодаря Лулу и Иринка), къде да бъде следващата ми почивка и ли какъв фотоапарат е най-добре да си купя, как да работя с Фотошоп (е, все още успявам само да си отворя снимката и нищо друго, но човек се учи докато е жив, нали:)
Обичам хубавата храна и винаги съм обичала да готвя. Но не ми се отдава фууд стайлинга, нито фууд фотографията- сигурно трябва още много години практика:)
Винаги съм искала да снимам и да правя наистина впечатляващи снимки, но затова се иска много знания и време, които тепърва ще трябва да набавям. След два безвъзвратно погубени фотоапарата и купища снимки, които за нищо не стават, ето моите Първи Плахи Опити във фотографията:)





Предвид на това, че този блог беше създаден повече като рецептурник, отколкото като блог и че доста често след приготвяне на поредното кулинарно изкушение не мога да стигна до снимки, защото домашните са освирепяли от глад и нямат търпение за "Недей, трябва да снимам ястието", все по-рядко намирам смелост да публикувам рецепти със снимки.
 Затова днес исках само да напомня за себе си и да ви задам въпроса "Вие как релаксирате?"

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Тиквички- лодки

Лятото е време за почивка. От както започнаха жегите, рядко се задържам в кухнята- предимно салата, нещо набързо, пак салата, плодове,  плодова салата... Общо- взето това е дневното меню.
И днешната рецепта е нещо набързо- общо време за приготвяне заедно с подготовката на продуктите- 30 минути (е, не е най-експресната:)

Необходими продукти (за 2 порции):

4 бр. тиквички
100 гр. заквасена сметана
2 яйца
100 гр. сирене
индийско орехче, бял пипер

За маслените трохи:

1 филия стар хляб
2 с.л. зехтин
50 гр.кашкавал

За млечния сос:

200 гр. кисело мляко
2-3 стръка копър
1-2 скилидки чесън



Разрязваме тиквичките наполовина по дължината им. Внимателно с лъжица издълбаваме семето, осоляваме и ги оставяме 15-20 мин. да се отцедят от горчивия сок. През това време разбиваме двете яйца със заквасената сметана, добавяме натрошеното сирене, подправяме с индийско орехче и бял/ черен пипер. Ако сиренето не е солено, посолете на вкус.
В намаслена тавичка подреждаме половинките тиквички, като предварително леко сме ги подрязали от долната страна така, че да стоят стабилно. С лъжица сипваме от плънката. Поръсваме с тънка струйка зехтин и печем около 15-20 минути. През това време приготвяме маслените трохи, като изрязваме срединката от филията хляб и я правим на трохи. Прибавяме 2 с.л зехтин и омесваме с ръка хубаво, докато хляба се омазни. Добавяме настъргания кашкавал и с получената смес поръсваме всяка тиквичка. Запичаме още около 5-6 минути до златисто.
Може да поднесете със млечен сос, приготвен от киселото мляко, наситнения копър и счукания чесън.
При мен този сос липсва, защото в къщи дребосъците му се мръщят...


неделя, 10 юни 2012 г.

Зеленчукова супа

Скоро не съм приготвяла супи. Може би защото дребосъците в къщи им се мръщят.  Но , както знаем- супата е лесна, бърза и питателна храна. Напоследък се старая поне веднъж през седмицата да им набутам някоя приготвено набързо супа. За сега трудно успявам:)

Необходими продукти:

120 гр. пресни гъби печурки
1 голям морков, най-добре настърган
1 голям пресен картоф
100 гр. грах
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
4-5 бр. сушени домати
1 стрък пресен розмарин
1 стрък пресна мащерка
шепа фиде
1-2 с.л. масло
олио
сол, чер пипер, бахар, червен пипер
 1,5- 2 л. вода или най-добре бульон

В маслото и малко олио се задушават лука, морковите, гъбите и чесъна заедно със стръка розмарин. След като омекнат, розмарина се изважда и  се добавя 1,5- 2 литра горещ зеленчуков бульон, огъня се намалява до слаб и се оставя да къкри 20. Добавят се граха, нарязания на кубчета картоф, нарязаните на лентички сушени домати, солта и подправките. След 15 минути се добавя  фидето и се оставя да къкри още 5-6 минути.

И още се боря с програмите за обработка на снимки, но резултатът е плачевен.










неделя, 3 юни 2012 г.

5,8 по Рихтер и кой е тоя Рихтер ....

Отдавна не се бях наспивала. Може би от първото земетресение на 22 май. Живеем в центъра на Перник, но за щастие през тази нощ не бяхме в града. На следващия ден беше стряскащо- лентата, опасваща входа ни и ограждаща тухлите от срутените комини и мазилка,цепнатината във входа, пукнатините над входната ни метална врата на апартамента (която би трябвало да е най-сигурното убежище при следващ силен трус). Зловещичко е... Малката не иска да спим в апартамента, страх я е. Следващите дни наистина бяха много напрегнати- готов багаж в колата, една чанта за спешни случаи до вратата,спане направо с дрехите и слухтенето, дали шумът е земен тътен или преминаващ камион. Бяхме свикнали с люлеенето, но последните няколко дни са наистина спокойни. Но дали не ни чака друг силен трус? Няма паника, няма врява, има само тихо смирение и страх. През празничните дни градът беше празен. Всеки тихо почиства падналите тухли и отломки мазилки, правят се спешни ремонти на училища, детски градини и на най-пострадалите сгради. Има много шум в медиите. Има страховити заглавия във вестниците. След силния трус ни чакал още по-силен- 7-ма степен (заглавие на първа страница на всекидневник). След 7-мата степен чакаме Витоша да изригне и да стане действащ вулкан (заглавие на първа страница на всекидневник на 24-ти май). Едната нощ беше безсънна, защото според видна българска врачка градът щял да се срине до основи. Гледаме със страх снимките и филмите от Италия. Вероятно двете земетресения били свързани (прочетох го в интернет на страницата на немска медия, цитираща германски учен), има разлика в публикуваната сила на трусовете. И тревогата ни става още по-голяма. Трябва ни помощ от психолози, терапевти, повече разбиране от гражданите на страната ни. Но има само вицове и обществени мнения от рода на "В Япония ги тресе всеки ден, ама не обявяват бедствено положение и не обявяват учебен ден" или "Перничани си мислят, че цялата стра.на трябва да се занимава само с тяхното земетресение. Ние си имаме и друга работа". Не искам да съм на мястото на зрелостниците- след като бяха отменени матурите заради първия силен трус, едната матура на зрелостниците беше прекъсната от нов силен трус. Те сигурно никога няма да забравят този ден- може би най- важния в живота им- матура, земетресение и абитуренски бал. И надеждите им за кандидатстване в университета май са се изпарили...  След всички трусове и страхове пропуснахме с децата и 1-ви юни (е, вярно, че са тинейджъри, ама все пак са деца). Малката се оказа с гипсиран крак.

През последните седмици в кухнята се задържах за малко- нещо на бързо, най-вече салати, кекс, пица. За снимки не остава време- във фотоапарата още стоят снимките на къщите без комини. Но няма да ги публикувам тук. Ще ги запазя само за спомен.
След всичко това не съм забравила да наминавам от време на време през блоговете, които ме зареждат наистина с положителна енергия, за което най-искрено им благодаря!
Благодаря и на Мони за наградите!

Спирам до тук- написаното стана много дълго и, може би, несвързано. Но имах потребност да пиша , не знам дали успях да го опиша така, както Зори го е описала в "Живота продължава".
Най- накрая, за да разведря малко тази банална вече за много българи тема, ще си припомня за един обикновен българин, опитал се да сбъдне мечтата си да построи истински самолет. Успял е, въпреки че самолетът е само ветропоказател.



понеделник, 14 май 2012 г.

Кюфтета с булгур (Орук)

На последък изчезнах. Време е да напомня малко за себе си.Не че съм от активните блогъри, но последните два месеца бях наистина под пара- много работа, срокове,  празници, матури... Тичане напред, назад. Хубавото време ми помогна да премина бързо през пролетната умора и депресия.
В къщи минахме основно  на салати или нещо набързо.
Днес имах повечеко време и реших да поглезя дребосъците. И двамата са традиционалисти и държат ястията да се подготвят по рецепта- никакви експерименти! Дълго се чудеха, преди да опитат днешните кюфтета с булгур, но накрая ги одобриха.
Бях хвърлила око на днешната рецепта още през лятото. Но вече мина в раздела "Любими".




Кюфтета с булгур  (Орук)
(адаптирано от списание "Домашна кухня", брой 19/2011 год)

Порция: около 8- 10 броя
500 гр. телешка кайма (смляно  шарено телешко месо)
1/2 ч.ч. ситен булгур (предварително накиснат в гореща вода да омекне)
1 яйце
1 стрък пресен лук
1 стрък пресен чесън
2-3 стръка пресен джоджен ( по-ароматни стават с мента, но нямах налична)
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. смлян кимион

Залейте булгура с 2 ч.ч. гореща вода или зеленчуков бульон и го оставете да набъбне.
Смесете каймата, булгура, яйцето, ситно нарязания пресен лук, чесън и джоджен, солта, черния пипер, кимиона, като от време на време добавяте малко вода, докато омесвате каймата. Оставете за 20 мин. в хладилника да се стегне и да се смесят ароматите. Разделете сместа на топчета с размер на яйце и ги оформете като кебапчета. След това ги нанижете на намазани с мазнина шишчета, като притискате хубаво с длани. Изпечете на скара или грил тиган с незалепващо покритие.

 Е, снимките пак не станаха, както исках, но продължавам с опитите:)

вторник, 17 април 2012 г.

Христос Воскресе!

Христос Воскресе!






Макар с малко закъснение, и аз да се включа в празничните постове (е, поне да напомня за себе си). Както всички и в къщи се приготвихме с агнешка плешка по рецептата на Ваня и козунак по рецептата на Зори .

 За съжаление , снимките на тези две изкушения не станаха, т.е. получи се нещо такова:

Но ястията бяха наистина много вкусни.

И така, за сега се надявам на бърз и качествен ремонт на фотоапарата......

До тогава- ще се радвам на прекрасните рецепти и снимки, които намирам сред вашите блогове. Като тези от днес- не ги пропускайте! Действат наистина зареждащо!


Хубава и успешна седмица!





сряда, 21 март 2012 г.

Първа пролет

Дочаках я. Пролетта. И настроението ми автоматично се приповдигна. Имам чувството, че и аз като мечките в гората, съм се събудила от дълбок зимен сън:)
А вие ? :)







Незнам дали долната рецепта спада към пролетните ястия, или все още е към зимната кухня (ако въобще има такова разделение на ястията?), но вече съм на темата тиквички, коприва, спанак и разни други зелени работи...


 Лодки от тиквички с булгур, орехи и маслини


Необходими продукти:

4 бр. тиквички
250 гр. телешка кайма
1 глава кромид лук
1 бр. морков
1-2  скилидки чесън
1 ч.ч. булгур
6-7 бр. маслини без костилки
1 с.л. стафиди
3-4 орехови ядки, нарязани на ситно
1 ч.л. прясно смлян кимион
1/2 ч.л. прясно смлян кориандър
2 1/2 ч.ч. горещ бульон
сол
черен пипер на вкус


Разрежете тиквичките наполовина по дължина и с лъжица ги издълбайте, като махнете семките. Посолете ги  и ги оставете  да се отцедят. През това време в тиган загрейте малко олио, прибавете скилидките чесън и ги задушете. Когато покафенеят, ги извадете и прибавете нарязания на ситно лук, малко от вътрешността на тиквичките и рендосания морков. Задушете ги,  докато омекнат. Прибавете телешката кайма и я задушете, като я мачкате с вилица докато стане на ситни парченца. Овкусете я с кимион и кориандър. Прибавете се нарязаните на ситно маслини, нарязаните на ситно орехови ядки и стафидите (тях можете предварително да накиснете в гореща вода да омекнат). Добавете булгура и  залива с 1 1/2 ч.ч. горещ бульон. Намалете котлона и оставете на умерен огън да покъкри, докато булгура поеме течността. Овкусява с с черен пипер и сол на вкус. Оставете за 5 минути да се охлади.
С така направената плънка се пълнят тиквичките, отгоре внимателно се поливат с малко олио и се поставят в тавичка. Заливат се с 1 ч.ч. горещ бульон и се запичат в предварително загрята фурна на 200 -220 градуса.



И Честита  Пролет! ( въпреки че официално пролетта дойде вчера:)




понеделник, 12 март 2012 г.

Курабийките на Весичка

Натежа ми тази зима. И снегът, калта, дупките, локвите, сивите палта, мрачните лица.... Затова и не ми се пише, не ми се говори, не ми се готви- май съм в началото на депресия:)

И така- една бърза, лесна и вкусна идейка за неделна закуска, приятно споделена с любимото семейство:)

Видях рецептата при vesi4ka. Напомня на любимото ми кексово тесто, но без яйца (предвид цената им на пазара:) Благодаря ти, vesi4ka!
Аз също ги направих с орехови ядки, които бяха налични в шкафа, но можете да импровизирате и експериментирате- различни ядки, шоколода, захаросани или пресни плодове, въобще- каквото ви душа иска:)


Ето и рецептата:

1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. кафява/бяла захар
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/2 ч.ч. олио
2 1/2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 ванилия
 орехови ядки за украса (може да замените с ядки по избор, парченца шоколад, захаросани плодове)

Разтваряте 1/2 ч.л. сода в киселото мляко, докато шупне. Сипвате го в купа и прибавяте захарта. Разбивате добре (не е нужно да ползвате миксер- може и с тел), добавяте олиото. Смесвате в брашното бакпулвера, канелата и ванилията. Прибавяте брашното при останалата смес и разбивате, докато се получи гъсто гладко тесто.
Върху тава, покрита с хартия, с мокра лъжица сипвате от сместа, като внимавате да има достатъчно разстояние между курабийките, защото увеличават двойно обема си. Слагате внимателно по средата орехова ядка. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна, до покафеняване (около 15-20 минути), като внимавате да не ги прегорите.

Чудесна добавка към вашето кафе или чай, споделени с любимите хора!



петък, 2 март 2012 г.

Мартенички....

Честита Баба Марта! (макар и със закъснение......).
Не смятах да публикувам нещо в блога си, въпреки прекрасната българска традиция за носенето и подаряването на мартенички. Но днес, минавайки случайно по един булевард в един от панелните комплекси на София, видях нещо, което ме накара да сляза от таксито и да вървя пеша в калта и снега- това мартенско дърво пред обикновен панелен блок в кв."Овча купел".


Радостно е, че има хора, които са решили да разчупят сивата градска среда по повод Баба Марта. Иска ми се все по-често да виждаме такива инициативи, които да допринасят за една по-хубава и цветна градска среда.


Спирам с писането, че много задълбах в НЕпозитивна посока:)

Ако минавате по бул."Президент Линкълн" в кв. "Овча купел", поспрете и се порадвайте на дървото.

сряда, 15 февруари 2012 г.

Пиле с ориз


В къщи ориза е на почит. Дребосъците от малки обожават ориз под всякаква форма и от всякакъв вид- бял перлен, кафяв, продълговат и т.п. Даже се шегувах с тях, че ще станат като Наруто (любим наш герой от телевизията) с дръпнати очи. Спомням си, че синът ми, по подобие на Наруто, искаше да му правя оризови топки за обяд (т.е. сварен ориз, поднесен под формата на топче).

Днешната рецепта е доста тривиална- колко домакинства има, сигурно толкова рецепти за пиле с ориз има. Предлагам ви още един от вариант.

Необходими продукти:

6 - 8 бр. пилешки бутчета
1 ч.ч. ориз
1 морков
1 зелена чушка
1 гл. лук
2-3 скилидки чесън
2-3 с.л. олио/ масло

сол
чер пипер
мащерка
кимион
индийско орехче
червен пипер
дафинов лист
настъргана кора портокал



Смесете сол и сухите подправки на вкус. Хубаво подсушете месото и го натрийте добре с подправките. Оставете за 30-40 мин. в хладилника. В тиган задушете в олио за 1-2 минути чесън, прибавете лука, моркова и чушките и ги задушете леко. Прехвърлете в тавичка, прибавете изчистения и измит ориз. Посолете и объркайте добре. Добавете настърганата портокалова кора. Най-отгоре сложете месото, прибавете 1-2 бр.дафинов лист, залейте с 3 ч.ч. бульон (гореща вода). Най-накрая полейте с 2-3 с.л. олио или сложете парченца масло. Покрийте тавичката с фолио и печете в предварително загрята фурна на 220 градуса около 20-25 минути или докато ориза поеме водата. 5-10 минути преди да е готово, махнете фолиото и оставете месото да се запече.

А зимата вече ми идва в повече...

 

вторник, 14 февруари 2012 г.

Нещо като начало....

Не знам какво стана, но днес установих, че блога Cooking&Health, който водя от време на време има- няма вече 11 месеца, е изтрит. Не знам от кой и не знам защо. Блогът не е популярен, не е посещаван много, не е четен много и кому е пречил..... Но както и да е, трябва да съм позитивна, и понеже не се отказвам лесно, особено когато нямам никаква вина за провалите си, съм амбицирана да започна отново (не за първи път в живота си ..).

 И така, без никаква предварителна подготовка, нито притеснения относно непубликувания ми Св.Валентински материал или за качеството на снимките, днес ще публикувам обикновена българска гозба- Яхния зелен боб.







Какво е необходимо:

пресен зелен боб (аз имах замразен във фризера)
1 морков, нарязан на ситни кубчета или настърган
3 с.л. доматена салца (или 1 малък домат, настърган)
1 глава кромид лук
2-3 скилидки чесън
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. брашно
2-3 с.л. олио
чер пипер
чубрица
щипка захар

В олио задушете за 1-2 мин. нарязания кромид лук и моркова. В тенджера със студена вода сложете зеления боб да заври. Прибавете лука, моркова и олиото, в което сте разтворили червения пипер. След 10 минути прибавете доматената салца, щипка захар и чубрицата. Посолете на вкус и добавете черния пипер. Намалете котлона и оставете ястието да къкри 25-30 минути. Прибавете чесъна и предварително размитото с 1-2 с.л. от врящия бульон брашно. След 5-6 мин. изключете котлона и оставете ястието  още 5-10 мин. на котлона. Поднесете гарнирано с 1 с.л. кисело мляко или заквасена сметана.