5,8 по Рихтер и кой е тоя Рихтер ....

Отдавна не се бях наспивала. Може би от първото земетресение на 22 май. Живеем в центъра на Перник, но за щастие през тази нощ не бяхме в града. На следващия ден беше стряскащо- лентата, опасваща входа ни и ограждаща тухлите от срутените комини и мазилка,цепнатината във входа, пукнатините над входната ни метална врата на апартамента (която би трябвало да е най-сигурното убежище при следващ силен трус). Зловещичко е... Малката не иска да спим в апартамента, страх я е. Следващите дни наистина бяха много напрегнати- готов багаж в колата, една чанта за спешни случаи до вратата,спане направо с дрехите и слухтенето, дали шумът е земен тътен или преминаващ камион. Бяхме свикнали с люлеенето, но последните няколко дни са наистина спокойни. Но дали не ни чака друг силен трус? Няма паника, няма врява, има само тихо смирение и страх. През празничните дни градът беше празен. Всеки тихо почиства падналите тухли и отломки мазилки, правят се спешни ремонти на училища, детски градини и на най-пострадалите сгради. Има много шум в медиите. Има страховити заглавия във вестниците. След силния трус ни чакал още по-силен- 7-ма степен (заглавие на първа страница на всекидневник). След 7-мата степен чакаме Витоша да изригне и да стане действащ вулкан (заглавие на първа страница на всекидневник на 24-ти май). Едната нощ беше безсънна, защото според видна българска врачка градът щял да се срине до основи. Гледаме със страх снимките и филмите от Италия. Вероятно двете земетресения били свързани (прочетох го в интернет на страницата на немска медия, цитираща германски учен), има разлика в публикуваната сила на трусовете. И тревогата ни става още по-голяма. Трябва ни помощ от психолози, терапевти, повече разбиране от гражданите на страната ни. Но има само вицове и обществени мнения от рода на "В Япония ги тресе всеки ден, ама не обявяват бедствено положение и не обявяват учебен ден" или "Перничани си мислят, че цялата стра.на трябва да се занимава само с тяхното земетресение. Ние си имаме и друга работа". Не искам да съм на мястото на зрелостниците- след като бяха отменени матурите заради първия силен трус, едната матура на зрелостниците беше прекъсната от нов силен трус. Те сигурно никога няма да забравят този ден- може би най- важния в живота им- матура, земетресение и абитуренски бал. И надеждите им за кандидатстване в университета май са се изпарили...  След всички трусове и страхове пропуснахме с децата и 1-ви юни (е, вярно, че са тинейджъри, ама все пак са деца). Малката се оказа с гипсиран крак.

През последните седмици в кухнята се задържах за малко- нещо на бързо, най-вече салати, кекс, пица. За снимки не остава време- във фотоапарата още стоят снимките на къщите без комини. Но няма да ги публикувам тук. Ще ги запазя само за спомен.
След всичко това не съм забравила да наминавам от време на време през блоговете, които ме зареждат наистина с положителна енергия, за което най-искрено им благодаря!
Благодаря и на Мони за наградите!

Спирам до тук- написаното стана много дълго и, може би, несвързано. Но имах потребност да пиша , не знам дали успях да го опиша така, както Зори го е описала в "Живота продължава".
Най- накрая, за да разведря малко тази банална вече за много българи тема, ще си припомня за един обикновен българин, опитал се да сбъдне мечтата си да построи истински самолет. Успял е, въпреки че самолетът е само ветропоказател.

Кюфтета с булгур (Орук)

На последък изчезнах. Време е да напомня малко за себе си.Не че съм от активните блогъри, но последните два месеца бях наистина под пара- много работа, срокове,  празници, матури... Тичане напред, назад. Хубавото време ми помогна да премина бързо през пролетната умора и депресия.
В къщи минахме основно  на салати или нещо набързо.
Днес имах повечеко време и реших да поглезя дребосъците. И двамата са традиционалисти и държат ястията да се подготвят по рецепта- никакви експерименти! Дълго се чудеха, преди да опитат днешните кюфтета с булгур, но накрая ги одобриха.
Бях хвърлила око на днешната рецепта още през лятото. Но вече мина в раздела "Любими".

Кюфтета с булгур  (Орук)
(адаптирано от списание "Домашна кухня", брой 19/2011 год)

Порция: около 8- 10 броя
500 гр. телешка кайма (смляно  шарено телешко месо)
1/2 ч.ч. ситен булгур (предварително накиснат в гореща вода да омекне)
1 яйце
1 стрък пресен лук
1 стрък пресен чесън
2-3 стръка пресен джоджен ( по-ароматни стават с мента, но нямах налична)
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. смлян кимион

Залейте булгура с 2 ч.ч. гореща вода или зеленчуков бульон и го оставете да набъбне.
Смесете каймата, булгура, яйцето, ситно нарязания пресен лук, чесън и джоджен, солта, черния пипер, кимиона, като от време на време добавяте малко вода, докато омесвате каймата. Оставете за 20 мин. в хладилника да се стегне и да се смесят ароматите. Разделете сместа на топчета с размер на яйце и ги оформете като кебапчета. След това ги нанижете на намазани с мазнина шишчета, като притискате хубаво с длани. Изпечете на скара или грил тиган с незалепващо покритие.

 Е, снимките пак не станаха, както исках, но продължавам с опитите:)

Христос Воскресе!

Христос Воскресе!

Макар с малко закъснение, и аз да се включа в празничните постове (е, поне да напомня за себе си). Както всички и в къщи се приготвихме с агнешка плешка по рецептата на Ваня и козунак по рецептата на Зори .

 За съжаление , снимките на тези две изкушения не станаха, т.е. получи се нещо такова:

Но ястията бяха наистина много вкусни.

И така, за сега се надявам на бърз и качествен ремонт на фотоапарата......

До тогава- ще се радвам на прекрасните рецепти и снимки, които намирам сред вашите блогове. Като тези от днес- не ги пропускайте! Действат наистина зареждащо!


Хубава и успешна седмица!